Красотата в природата е вдъхновила човек да се стреми във всичко, което създава да търси съвършенството, за да отдава на очите нужната им радост и тя да достига до сърцето. Това се отнася както за миниатюрните творения като бижутата, например, така и за най-големите такива – творенията в архитектурата. Красота можем да намерим и тя просто да ни изуми с посланието си за дълговековност и хармония в уникалните шедьоври на миналото и съвремието, представящи разнообразие от форми, цветове и материали – сгради, разказващи история или търсещи благоговеен интерес в бъдещето.
Красота се определя като настоящето на качеството в нещо или човек, което доставя чувствено удоволствие или проникновение за ума, независимо дали възниква от източници, които се възприемат със сетивата или ни докосват душевно.
Въпреки това, красота е тема на дебат по отношение на нейната дефиниция. За да се види какво е особеното удоволствие от красота, ние трябва да изместим фокуса към самите нас, да помислим какво е специалното на всеки вкус, който помага да се определи красотата в един обект.
Кант твърди, че вкусът е „универсална валидност“, което той описва по следния начин: … когато [човек] поставя нещо на пиедестал и го нарича красиво, той очаква същото удоволствие от другите. Той не съди само за себе си, но и за всички хора и говори за красотата, като за неизменна собственост на нещата.
Изкуството и архитектурата са присъщи и са типична част от световното културно наследство. Също така, изкуството и архитектурата също се разглеждат като стимуланти за генериране на щастие, защото красивото ни доставя удоволствие, прави ни щастливи.
Архитектура е процес на създаването на сгради и структури, който започва с идеята за обекта, минава през изготвянето на неговия проект и приключва с изграждането. Произведенията на архитектурата неотменно се свързват с хода на времето и носят културния отпечатък на епохата, нравите и обичаите, съвременната гениалност и практичния битовизъм.
Човек винаги ще се радва и ще го е грижа как изглежда отвън собствената му къща и какво впечатление оставя. За някои архитектурният дизайн е от особена важност, а за други е щастие просто, че имат покрив над главата си. Независимо от финансовата страна на нещата, неоспорим факт е, че очарование може да се намери и в проста селска къща, където достойнствата се крият в непринуденото сливане с природата.
Модерният дом може да достигне главозамайващо впечатление с архитектурните решения, вложени в него и достойно да се мери с очарованието на провинциалната къща-мечта, която по-лесно докосва душата ни.
Първото нещо, което забелязваме, когато отиваме на гости, е фасадата на дома. Казано в кръга на шегата, изключение прави Дядо Коледа, разбира се, защото той влиза през комина. Впечатлението от нея е първият контакт с личното пространство, стила и личността на човека. Ето защо хората украсяват околното пространство, зелените площи и залагат много на качеството и вида на фасадата. Традиционният стил е предпочитан, но с течение на времето хората са склонни да забелязват красотата и на модерния дизайн.
Фасадата на сградата подсказва за структурата й. Фасадата е представителството на творческата визия на архитекта, който желае да ни впечатли с нещо уникално и необичайно.
Фасада като цяло е една външна страна на сградата, обикновено, но не винаги, която се намира отпред. Произходът на думата е заимстван от френския език, където значението й е „лице“.
В архитектурата, фасадата на сградата често е най-важният аспект от дизайнерска гледна точка, тъй като тя дава тон на останалата част от сградата.
Всеки път, когато пътуваме до отдалечени места, ние сме привлечени от известните сгради. Подобно на снимка, сградите ни дават подробности за конкретни моменти от времето, но за разлика от снимките, физическите структури продължават да имат свой собствен живот. Те се превръщат в централна и функционална част от живота на безброй хора в продължение на стотици, ако не и хиляди години след като са били построени.
Сградите запечатват духа на времето и дори след като се реконструират или изцяло преобразят. Следите на хората, минали през тях, все още стоят като неизмити отпечатъци, говорейки ни с гласа на миналото.